Скъпи ученици и учители, уважаеми родители и приятели на 105. Средно училище „Атанас Далчев“,
Честит Ден на Независимостта на България!
На 22 септември 1908 година в старопрестолно Търново е извършен един от най-смелите и достойни актове в новата българска история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е прочетен Манифестът, с който България е провъзгласена за независимо царство. Българската държава окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя и заявява своето равноправно място сред суверенните европейски държави.
Мястото не е избрано случайно. В построената от цар Иван Асен II църква „Св. Четиридесет мъченици“ паметта за величието на средновековна България среща устрема на Третото българско царство. Именно там, в старопрестолния Търновград, актът на Независимостта създава символична връзка между трите ни царства и напомня, че една държава може да гради бъдещето си само когато познава, уважава и помни своето минало.
Независимостта не ни е подарена. Зад нея стоят политическа воля, дипломатическа смелост и държавническа мъдрост. В решаващия исторически момент цар Фердинанд I, правителството на Александър Малинов, българските политици, общественици и народът застават зад една обща национална цел. Различията отстъпват пред разбирането, че над всичко стои България.
Но Независимостта не е само историческа дата и не е само международноправен акт. Тя е състояние на духа. Тя е достойнството сам да определяш своето бъдеще, свободата да вземаш решения и отговорността да носиш последствията от тях.
Преди 118 години нашите предци изпълниха своя исторически дълг. Те ни оставиха свободна и независима държава.
Днес на нас се пада отговорността и историческата мисия да браним Независимостта на България.
Да я укрепваме като свободна, силна и просперираща държава – достойна част от семейството на цивилизованите европейски народи. Да пазим националното си достойнство и историческата си памет, да отстояваме интересите на Родината и да изграждаме общество, в което свободата върви ръка за ръка с отговорността.
Това е дългът на нашето поколение. Не само към онези, които са били преди нас, но още повече към децата ни и към поколенията, които ще дойдат след нас. Защото независимостта не се завоюва веднъж завинаги. Тя се отстоява всеки ден – със знания, труд, почтеност, достойнство и отговорност към България и към всички хора около нас.
Като училище имаме особена роля в тази мисия. Наша отговорност е да възпитаваме млади хора, които познават историята си, обичат Родината си, мислят свободно и разбират, че правото да бъдеш свободен носи със себе си и задължението да бъдеш отговорен. Защото утрешна България ще бъде такава, каквато я изградят днешните ни деца.
Нека бъдем достойни за онова, което сме наследили, и отговорни за онова, което ще оставим след себе си!
Да живее Свободна и Независима България!
Да живее българският народ!