Скъпи ученици и учители, уважаеми родители и приятели на 105. Средно училище „Атанас Далчев“,
На 30 януари 2025 година в 105. СУ „Атанас Далчев“ гостува поетесата Ивета Данаилова. Лабораторията по поезия към училището с ръководител г-жа Жанет Борлакова има „история с нея“: тя е редакторът на двуезичната стихосбирка (на италиански и български) „Моите различни Аз“, събрала наградени в международни конкурси творби, създадени или преведени в Лабораторията.
Ученици от 9.в и 12.а клас с нетърпение и любопитство очакваха поетическото приключение. Ивета започна с думите: „Какво е поезията?… Хората се делят на два вида: поети и такива, които не са. В широкия смисъл на думата… И Поетите, първите, са не само тези, които пишат стихове, но и тези, които имат сетивата да възприемат и четат поезия. В този смисъл всички вие тук сте поети. Ще ви шокирам, ако ви кажа, че едновременно с това, никой от вас все още не е поет. Вие сте пишещи/ изкушени от поезията хора и деца, защото да се наречеш поет е една много голяма (прекалено голяма) отговорност. И преди да имаме самочувствието да се наречем поети, трябва да извървим много пътеки, да изядем много сол и да добием много умения по пътя на самоусъвършенстването. Тогава? Какво е това противоречие? Важното за един млад човек, който е стъпил на пътя на поезията, е да съхрани поетичната си нагласа и сетива, но и да остане достатъчно смирен, самокритичен и здраво стъпил на земята.“
Нашата гостенка в диалог с учениците се спря на това какво е нужно, за да пише човек поезия: „…да има базисни познания за стихотворната техника, желание да изрази скритата в себе си вселена, емоция – любов; повече светла тъга, отколкото радост и доволство; състояние на приповдигнато усещане (вдъхновение), идея, искрица, която да припламне и да се развие (отново вдъхновение), игривост – да играеш и жонглираш с думи, образи и идеи, любопитство към света“.
Два часа, потопени в поезия – Ивета Данаилова чете свои стихове – и игра: Магдалена и Кристина от 9.в, Нели и Виктория от 12.а се осмелиха да споделят написаното в последния час. Останалите участници отнесоха хрумванията и вдъхновението със себе си. Очакваме творбите им.
Пожелаваме да се организират още много такива лаборатории, които да Свобода на мисълта и простор на Духа!
А тук споделяме и няколко снимки от лабораторията по поезия:
