Честит Ден на Независимостта на България!

Скъпи ученици и учители, уважаеми родители и приятели на 105. Средно училище „Атанас Далчев“,

Честита 116-та годишнина от обявяването на Независимостта на България!

На 22 септември 1908 година в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старата столица Търновград българският княз Фердинанд прочете манифест към българския народ и обяви България за свободно и независимо Царство, а себе си за цар на българите. Така бе сложен венец на столетните борби на нашите народни будители и България възкръсна като феникс от пепелта, за да заеме водещо място на политическата, икономическата, културната и духовната карта на Европа и света.

Независимостта на Царство България е връхна точка на усилията и делото на строителите на съвременна България, които отдадоха всичките си усилия и целия си живот на каузата България да бъде силна и независима държава, а българският народ да бъде проспериращ и благоденстващ. След обявяването на Независимостта на дневен ред е поставена каузата за националното обединение, която в следващите години доведе до включването на България в цели четири войни. През всички премеждия и трънливи пътища, през които премина народът ни, идеалът на Независимостта остана винаги жив и съпътстваше дедите ни до сетния им дъх. Идеалът на Независимостта е жив и днес и е в сърцата на всеки един от нас. Примерът на нашите деди е вдъхновяващ и трябва да ни служи като пътеводна светлина. Ние помним как те изковаха, извоюваха и защитиха Независимостта на България, а сега е наш ред да я съхраним и да се борим държавата ни да бъде силна, достойна, просперираща и независима. Това е възможно само когато сме заедно и поставяме на първо място интересите на народа и на държавата ни. Днес да си независим означава да можеш да твориш, да работиш за собственото си благо, но и за благото на обществото. Нека Независимостта и Свободата бъдат Вашето естествено състояние, за да бъде утрешният ден още по-добър!

За финал Ви подканяме да си припомните Манифеста за обявяване на Независимостта, защото си струва отново да го прочетем на един дъх:

„Манифест към българския народ

(осъвременен правопис)

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (окови – бел. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

 Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I

Приподписали:

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев“

Поклон пред героите, създали и укрепили Независима България!

 Честит празник!