(Tри дни по пътеките на възрожденците в Сопот, Карлово, Калофер, Панагюрище и Копривщица)
Скъпи ученици и учители, уважаеми родители и приятели на 105. Средно училище „Атанас Далчев“,
За да се запознаем с духа на Българското възраждане и националноосвободителното движение с учениците от 8 и 9 клас на 105. СУ „Атанас Далчев“ посетихме няколко български селища, символизиращи тази епоха. Започнахме със Сопот, където разгледахме къщата на Иван Вазов – писателят, чието творчество е дало толкова много на възрожденската и следосвобожденската литература. Чрез неговото слово завинаги е запазен спомена за старите българи, революционерите и делото на Левски, опълченците на Шипка и красотите на българската природа.
Къща-музей „Иван Вазов“ е построена върху мястото, където през Възраждането се е намирал домът на семейство Вазови. Тъй като Сопот е опустошен и изгорен по време на Руско – турската освободителна война, тя е възстановена по спомени на близки и роднини след Освобождението, като през 1935 г. цар Борис III държи реч пред възстановения дом на поета, реже лентата и го обявява открит за посещения.
В музея видяхме фотографии, свързани с Вазовият род, портрети на писателя, лични вещи на семейството; фрагменти от бита на възрожденският българин. За да бъде пресъздадена възрожденската атмосфера добре, при обзавеждането са използвани и някои от описанията на тогавашния живот от вазовия роман „Под Игото“.
След това продължихме към Карлово, където идваше ред да се запознаем с делото на един от най – заслужилите български революционни дейци и идеолози на борбата за освобождение – Васил Левски. Началото на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово е свързано с възстановяване къщата на Апостола, останала забравена след Освобождението и бавно рушаща се. През 1933 г. сградата е върната към живот по инициатива на будни българи. В следващите десетилетия се изгражда и зала за документална експозиция – там могат да се видят уникални портрети, дело на наши художници, представящи Васил Левски и неговото дело; различни негови вещи, оръжие от епохата, военна униформа, с която се е фотографирал; знамето на местния революционен комитет; снимки. Изложени са екземпляри от най-интересните книги, свързани с неговото дело, писани от Освобождението до сега. От 2000 г. е отворен и мемориалният параклис “Всех святих болгарских ”, построен в памет на Апостола, там се съхраняват и част от косите на Апостола.
В Калофер посетихме Музейният комплекс „Христо Ботев”, началото на това паметно място е свързано със създаването на Ботевата градина през 1926 г., където се намират паметниците на Христо Ботев и неговата майка. Автентичната къща в която е израснал Ботев, и откъдето се отправя за „черна чужбина“ е разрушена през 1877 г. През 1942 – 1944 г. на същото място е издигната къща-музей по инициатива на родолюбиви българи и неговият брат генерал Кирил Ботев. Къщата представя възрожденската обстановка от онази епоха.
През 1973 г. е открита и експозиционната зала – там разгледахме лични вещи, документи и книги, посветени на Ботев и неговото дело. И тук голямо впечатление ни направиха картините, представящи Ботев и моменти от революционната му дейност. Видяхме макет на кораба „Радецки“, знаме – копие на използваното от Ботевата чета.
Качихме се и на Мемориал – паметник на Христо Ботев, издигнат на едно възвишение, в непосредствена близост над града. Високата монументална гранитна статуя и намиращата се отстрани композиция „200 пушки“, символ на Ботевите четници ярко напомнят на посетителите за величието на Ботев и неговите четници.
На следващият ден посетихме забележителностите на Панагюрище. Въпреки че селището е опустошено по време на Априлското въстание, след Освобождението тук отново е възроден старият дух чрез издигнатите паметници и музеи. Първо разгледахме Панагюрското златно съкровище, състоящо се от 9 златни съда, открити случайно на 8 декември 1949 г. от местни работници, копаещи по работа в района. След като се натъкват на находката, те веднага уведомяват местните власти и не след дълго в цялата страна се разнася новината за уникалното откритие.
Следващите експозиции в музея ни представиха епохата на Възраждането и най-вече революционната история, свързана с Априлското въстание. Видяхме всякакъв вид хладни оръжия – ятагани, саби, ножове. Огнестрелни – старинни пищови и модерни револвери; пушки – с кремъчно или капсулно запалване, макет на черешовото топче – този опит за създаване на артилерия, въпреки че не нанася сериозни поражения на турците, е явно свидетелство за голямото желание на въстаниците да се борят с всички сили. Тук се запознахме с делото на поп Груйо Бански – който заклева българите на Оборище и Хвърковатата чета и нейният предводител Георги Бенковски. Снимките ни показаха образите на много от участниците във въстанието, а картините на известни български художници – важните и драматични моменти от въстанието.
Събития като Руско – турската освободителна война и участието на българите в нея са представени чрез снимки, карти и опълченска униформа. Тъй като вероятно доста от посетителите ще желаят да научат повече за събитията, на витрините са изложени книги, дело на известни български изследователи, посветени на революционната епоха.
Къща – музей “Райна Княгиня” се намира в къща, от 1673 г., която е родният дом на Райна Футекова – главна учителка в селището, ушила панагюрското знаме. При обявяването на въстанието тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя, револвер и развято знаме.
Освен етнографската експозиция, представяща възрожденският бит, тук са представени реликви, свързани с Априлското въстание и участието на Райна Княгиня в него. Изложено е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание.
Разходихме се из изключително красивият двор с калдъръмена настилка и есенна зеленина, където се намира каменната статуя на Райна Футекова, представяща я шиеща знамето.
Следобед една малка група учители и ученици се качихме до Национален мемориален комплекс „Априлци“, издигнат на историческия хълм Маньово бърдо над центъра на града, открит през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание. Основният монумент представлява фигура на въстаник – вазовият герой Боримечката, а отстрани релефни изображения на въстаници с пушки и топове, сражаващи се срещу идващите турци, Хвърковатата чета на Георги Бенковски, Райна Княгиня на кон, развяла въстаническото знаме. Малко по-навътре в гората се намира малък паметник, обозначаващ мястото, откъдето въстаниците са защитавали селището и обстрелвали турците.
На другата сутрин се отправихме към другия възрожденски и революционен център в района – Копривщица. Музейният комплекс къща музей Любен Каравелов включа три сгради, строени в периода 1810 – 1835 г., където е живеело семейството на Каравелов. Като музей те са открити за посещения през 1954 г. Освен битовата експозиция, чрез изложените материали се запознахме и с делото на публициста и революционер. Централен експонат в там е печатарската машина на Каравелов, с която са отпечатвани в. „Свобода”, в. ”Независимост”, сп. „Знание”, Ботевите вестници „Знаме” и „Таралеж”, а след Освобождението пак на нея е печатана Търновската конституция. Каравелов не е само публицист и просветител, революционното му дело е представено чрез една малка, но много паметна книжка – устава на ръководения от него БРЦК – революционната организация на българите емигранти, подпомагала Левски по време на неговите обиколки из българските земи. Уставът изразява идеите на Каравелов и Левски за всеобща борба срещу деспотско-тиранската система на Османската империя и освобождение на България чрез революция, морална и с оръжие.
Чрез текст и изображения е обърнато внимание и на неговият брат – известния следосвобожденски политик от Либералната и Демократическата партия Петко Каравелов. Авторитетът, който той има като „строител на съвременна България“ най-ярко личи от представения в музея текст: „От Освобождението на страната българите не са били толкова покъртени от смъртта на някой техен мъж, както от смъртта на Каравелов. Той си остана непоколебим в своя принцип, че правителството съществува заради народа.“
В родната къща на Г. Бенковски, построена през 1831 г., разгледахме снимки, оръжия, обяснителни текстове и други експонати, свързани с делото на воеводата на Хвърковатата чета по време на Априлското въстание и неговите съратници. Виждайки опустошенията, извършени от турците, Бенковски казва „Сега гори Панагюрище – то гори на султана сърцето…” . Над неговата къща се намира величественият каменен монумент “Човекът, що даде фаталния знак”, представляващ конник от Хвърковатата чета, издигнат сред красивата природа на Средна гора и напомнящ за онези героични и сурови времена.
Къщата, в която е роден Тодор Каблешков през 1851 г. е запазила спомена за неговият живот и революционна дейност. Получил много добро образование и буден по природа, Каблешков вижда още по-ясно несправедливостите на османския режим и активно се включва в революционното движение. Избран за председател на копривщенския революционен комитет той участва активно в организацията на въстанието. Поема невероятно голямата отговорност да даде началото на Априлското въстание с обявяване революционните действия в Копривщица на 20 април, написва историческото Кърваво писмо – знаменитата въстаническа прокламация, с която призовава българите да се вдигнат на бунт „Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!…“
„Каблешков е една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха Априлското движение“ пише за него Иван Вазов.
В музеите, които посетихме най – символичните експонати на нашето движение за свобода са кръст и Библия и кръстосани нож и пистолет – с тези свещени за революционера предмети българските дейци са полагали клетвата, обвързваща ги завинаги с революцията. Те свидетелстват за пълна отдаденост и осъзнатия риск, поеман от революционерите в предстоящата борба. А множеството исторически картини, пистолети, пушки, саби знамена – всичко това съживява пред нас духа на Априлци.
И накрая – в двора на къщата на Каравелов се намира стара круша, засадена от него през 1854 година. Това вековно дърво, преживяло толкова бурни епохи, ни напомня, че направиш ли нещо стойностно и добро, каквото е делото на нашите революционери и възрожденски книжовници, то остава във времето и винаги ще бъде за пример.
