Скъпи ученици и учители, уважаеми родители и приятели на 105. Средно училище „Атанас Далчев“,
Преди няколко дни чрез електронния дневник на училището получихме следното благодарствено писмо, което ни развълнува, накара ни да се усмихнем и ни вдъхна увереност, че вървим по правилния път:
„Уважаеми доктор Тонев,
След 10 години и две деца, завършили основното си образование в 105. СУ идва време да се разделим. И на изпроводяк бих искала да изкажа благодарността си към учителите, оставили своя отпечатък върху дъщерите ми. И да обърна малко повече внимание на някои от тях.
Ще започна с г-жа Петя Тодорова, която посрещна много топло голямата ми дъщеря. Преместих Яна в 105. СУ в трети клас. Г-жа Тодорова я покани преди началото на учебната година, за да се запознаят, да научи повече за нея. Много меко и мило й помогна много бързо да се адаптира в класа, насочи я към деца със сходни интереси и напълно предотврати стреса от смяната на училище. А в следващите две години запали в детето ми любов към книгите, която гори с пълна сила и до днес.
В пети клас късметът не ни изневери с г-жа Йорданка Янкова. Каквото и да кажа, ще е малко. Прекрасен преподавател, обясняващ математиката така достъпно, че изглежда лесна дори и на дете, което не я харесва. Даваща много, но и изискваща много. Страхотен професионалист, но по-важното, много добър човек. В седми клас Яна беше тормозена от свой съученик. Реакцията на г-жа Янкова беше бърза и много адекватна. И накрая, ще ви споделя един момент, който все още ме разплаква. Когато отидох да взема дъщеря си от НВО по математика много преди края на изпита, г-жа Янкова вече беше там. Току що беше скастрила едни работници да спрат да вдигат шум, защото „децата ми са на изпит“ и нервно убеждаваше себе си, че те са много умни, много подготвени и ще се справят. Речниковият ми запас е беден, за да мога с думи да облека благодарността си към нея.
Госпожа Ралица Бъчварова. Тя е всичко, от което едно дете има нужда, прекрачвайки прага на училището – топла, обичаща, подкрепяща. Тя е точно това, което всеки един родител би искал. Създаде прекрасна атмосфера в класа, направи ги задружни и държащи се един за друг. Даваше, изискваше, не изостави никого. Работеше извън часовете с тези, които имаха нужда, за напредналите винаги имаше допълнителни задачи. А по време на онлайн обучението беше 24/7 с децата. Феноменална е. Има една учителка, която беше любима и на двете ми деца – Йорданка Антонова. На голямата преподаваше химия и тя обожаваше химията. На малката – физика. Първо желание след 7ми клас, както можете да се досетите, е физика в НПМГ. Много строга, много взискателна – относно учене и дисциплина. Не дава нищо даром, трябва да си заслужиш всяка една точица от оценката. Но винаги справедлива. Подхождаща с много желание и топлина към учениците си. И очевидно изключително организирана, предвид всички допълнителни дейности и уроци, които дава на децата. Преди олимпиадата по физика и преди изпита за НПМГ събираше децата, които ще се явяват, поне два пъти седмично за допълнителна подготовка. А това, което научиха в отбора по първа помощ е безценно. Благодаря ѝ за всичко, което даде на децата ми.
Г-жа Мария Чопева има способността да намери дума за подкрепа за всяко дете, във всяка ситуация. Което е безценно за учениците в тази възраст. За математиката няма какво да кажа – тя я обича, гори в нея и това се вижда по резултатите на учениците й.
И г-жа Юлия Терзийска. Тя е човекът, с когото на Ива й е най-трудно да се раздели. Когато видях надрасканото с червено входно ниво в 5ти клас, се разплаках. Днес, с гордост мога да кажа, че имам едно много грамотно дете, което пише и говори правилно на родния си език. А това е изключително важно. Тук речникът ми отново ме спъва, за да опиша любовта на дъщеря ми към г-жа Терзийска. Затова кротко ѝ се покланям и ѝ благодаря за всичко.
Разбира се, това са най-запомнящите се за нас учители и затова споменавам само тях. Има още много, които са страхотни и обичат децата и работата си. Много сме благодарни на всички тях.
Имате страхотна основа върху която да градите. Много съм впечатлена от подхода Ви към децата за краткото време, което имахте заедно. Вярвам във Вас и съм убедена, че до няколко години 105. СУ ще се нареди сред топ училищата в София.
На добър час!
С уважение,
Виолета Йорданова“
Това писмо е признание за вдъхновението, подкрепата и любовта, с които учителите от 105. СУ „Атанас Далчев“ обгръщат нашите деца. Това признание ни мотивира още по-уверено да следваме пътя на нашите народни будители и ден след ден да работим за децата на България, които са нашето общо бъдеще.