Вълнуващо и вдъхновяващо преживяване беше посещението ни на изложбата на Златю Бояджиев в Националната художествена галерия.
На 19.10.23 г., след като си припомнихме правилата за пътуване в обществения транспорт, се отправихме към метростанция „Г. М. Димитров“. За някои деца това бе първото пътуване с метро, а срещата с контролата бе едно незабравимо преживяване и за нас ръководителите. Успешно приложихме знанията си за опасни и безопасни места на спирките и в превозното средство.
Сердика ни посрещна слънчева и сияйна. Попадайки в „Триъгълника на властта“ нямаше как да не проведа една бърза лекция за управлението на държавата, да не обърна внимание на символите на България, които украсяваха сградите на Министерски съвет, Президентство и Народното събрание. Все пак предстоеше тест, а това е един от въпросите. Докато правехме снимка, децата сами откриха, че пред тях е поредната забележителност на столицата, която сме изучавали, статуята на света София.
Предстоеше най-важното за деня – посещението на Националната художествена галерия, която днес се помещава в сграда, служила на първият български княз Александър І Батенберг за дворец. Правилата за поведение в нея бяха проси и много ефективни – Да се държим като истински принцове и принцеси по време на бал. Направихме го!
И като такива имахме удоволствието да се докоснем до съкровището, което великият български художник Златю Бояджиев е завещал на поколенията.
Още в първата зала ни посрещнаха произведенията, посветени на най-ценното за художника – семейството. Те ни послужиха прекрасно, за да се запознаем и затвърдим значението на различните композиционни решения при рисуване на фигури, търсенето на различни цветови комбинации – контрасти, изсветляване и потъмняване на цветовете в преден и заден план на картините. Все неща, които изучаваме в часовете. „Овчарите от Брезово“ пък ни дадоха възможността да обсъдим пресъздаването на характера на героите, без думи, а само с помощта на изразните средства на изобразителното изкуство.
Из залите поговорихме и за бита на селяните в онези времена, дори упражнихме правописа на неразбираемите за децата думи като сеитба, коситба, беритба и вършитба. Няма как след впечатляващите платна на художника учениците да не знаят значението на тези думи.
На втория етаж в галерията се запознахме с втория период в творчеството на Златю Бояджиев, който води началото си, когато той губи способността си да рисува, защото дясната му ръка е парализирана. Затрогващият разказ на майката на Наско как художникът е връзвал молива на дрехата си, за да не го изпуска, впечатли децата. С различен стил и похват на рисуване, картините отправиха своите послания към децата. „Нощната паша“ и „Нестинари“ ни накараха да се позастоим и да си поговорим и за обредите и обичаите на българския народ.
За съжаление всеки бал има край. Часовникът безмилостно вървеше напред. За да не закъснеем за оставащите занятия на учениците за деня, се отправихме по обратния път към училище. В сърцата си отнесохме впечатления и послания, които някой ден да предадем на следващите поколения.
Автор: Д. Анастасова
