СИП „В СВЕТА НА АНТРОПОЛОГИЯТА”
STUDIO DI ANTROPOLOGIA
Учебната програма за свободноизбираема подготовка „В света на антропологията” за девети-единайсети клас бе въведена от Жанет Борлакова през учебната 2015-2016 г. Програмата е с интердисциплинарна насоченост и има допирни точки с културно-образователните области италиански език, български език и литература, история и цивилизация, география, психология и логика, етика и право, свят и личност, философия От определящо значение е фактът, че занятията се провеждат на италиански език – обстоятелство, което дава възможност учениците да надграждат знанията по италиански, придобити по ЗП и ЗИП. Същевременно е заложен стремежът в днешния глобализиран свят те да се възпитават в дух на етническа толерантност и уважение, разширяване кръгозора на мислене относно процесите, течащи в съвременното общество и надхвърлящи границите на националното.
С учениците посетихме на 18.10 2015 г. две изложби в Национална художествена галерия „Италианската мода – родена от мечти” и Пиер Гонор „Различните АЗ”.
Изложбата на Пиер Гонор с нейните универсални послания провокира дискусия, подтикнала учениците да намерят материали върху творчеството му и да преведат изготвения текст на италиански.
PIERRE GONNORD
„I diversi Io“
Facendo rinascere lo spirito dei ritratti classici, Pierre Gonnord coglie lo spirito della gente che spesso rimane invisibile per la società.
Gonnord è nato in Francia 52 anni fa, 27 dei quali li ha vissuti in Spagna, dove ha viaggiato tutte le città e tutti i paesi, cercando dei protagonisti per le sue fotografie. Anche se preferisce le ispirazioni della Spagna di sole, il fotografo ha girato la Francia e anche l’America del Sud e il Giappone, trovando dei modelli fra i tipi straordinariamente interessanti: zingari, giovani senza letto, fattori e minatori.
I suoi protagonisti ci guardano sinceramente e seriamente dalle belle fotografie, risaltando dallo sfondo d`inchiostro e ricordando i ritratti di Rembrandt e Velàzquez.
Nel suo lavoro lui si ispira soprattutto dall’incontro vivo con diverse persone. Nella gente che fotografa Gonnord cerca la forza del carattere, il carisma o la modestà, la sensibilità non tanto nel senso religioso, ma in quello spirituale. Non dimentichiamo che l’oggetto di un ritratto è la persona che ha posato, la quale è anche l’attore che rappresenta la natura umana. Per esempio, la signora che fa la commessa e la quale lui trova sulla costa della Penisola Iberica. Per Gonnord lei si trasforma in protagonista di un romanzo, in nobildonna o in regina. E tutto ciò fa parte di lei, perché – dice Gonnord – “io non ho inventato niente, l’ho soltanto interpretata”. Il fotografo fa venire in fuori tutto quello che è nascosto nella gente.
Per cercare i suoi protagonisti, Gonnord viaggia molto, ma non a distanze lunghe, ottanta per cento delle sue opere sono state create nella Penisola Iberica e soprattutto in Spagna, il paese in cui vive. Il suo prossimo viaggio lo porterà dalla gente che lavora nelle foreste del paese dei Bashi. I baschi possiedono una forza remota che misurano attraverso l’abbattimento degli alberi dei sassi.
Dicono che il fotografo ha rinunciato alla società contemporanea e si è messo a cercare la gente marginale. Ma per lui non si tratta delle persone marginali. Egli si pone la domanda se noi che apparteniamo alla società occidentale non siamo marginalizzati. 60 milioni di persone abitano nei campi per la gente marginale. Loro, però, sono gli uomini che hanno la propria cultura. E quando un popolo ha la storia e la cultura, non si sente marginale. Secondo Gonnord, la società produce queste marginalità e soprattutto attraverso gli occhi e la bocca.
La mostra ,,I diversi Io“ ci da la possibilità di condividere la nostra natura umana e di vederla in quei visi di diverse età e dei diversi spazi geografici. C’è, per esempio, un gondoliere di Venezia, un vecchio architetto di Est Berlino, dei bambini delle scuole spagnole, c’è una ragazza australiana, un ebreo di Israele e ci sono anche dei ritratti delle famiglie di zingari di Siviglia. La mostra dà la possibilità di osservare i visi, di sentire i nomi di questa gente che è la loro ricchezza più grande, perché il viso e il nome sono le cose più preziose che in gran parte ci appartengono.
ПИЕР ГОНОР
„Различните Аз“
Възраждайки духа на класическите портрети, Пиер Гонор улавя духа на хората, които често остават невидими за обществото.
Сигурно защото Гонор е роден във Франция преди 52 години, 27 от тях обаче живее в Испания, където е изпътувал всички градове и села в търсене на герои за своите фотографии. Въпреки че предпочита вдъхновенията на слънчева Испания, фотографът е обиколил и родната Франция, плюс Южна Америка и Япония, намирайки за модели страшно интересни типажи, сред които роми, бездомни младежи ,фермери и дори миньори.
Неговите герои искрено и сериозно ни гледат от красивите фотографии, изплувайки от мастиления фон, напомняйки за портретите на Рембранд и Веласкес.
В своята работа той се вдъхновява най-вече от живата среща с различни хора. В хората, които снима, той търси силата на характера, харизма или скромност, чувствителност и бих казал, не толкова в религиозен смисъл, духовност. Нека да не забравяме, че обектът на един портрет е човекът, който е позирал, но също така това е актьор, който представя човешката същност. Например госпожата, която е продавачка и която той намира на крайбрежието на Иберийския полуостров. За него тя се превръща в героиня от роман, аристократка или кралица. И всичко това е част от нея, защото – казва Гонор „аз не съм измислил нищо, само съм я интерпретирал”. Той успява да извади на повърхността каквото е скрито у хората.
За да търси своите герои, Гонор пътува много, но не на големи разстояния, осемдесет процента от неговите творби са създадени на Иберийския полуостров, най-вече в Испания, страната, в която живее. Следващото му пътуване ще го отведе до хората, които работят в горите в страната на Баските. Те имат една много древна сила, която измерват чрез събарянето на дървета и камъни.
Казват, че фотографът се е отказал е от съвременното общество и е започнал да търси маргиналните хора. Но за него те не са маргинални. И дори си задава въпроса дали ние от западното общество не сме маргинализирани. 60 милиона души живеят в лагери за маргинални хора. Това, обаче, са хора, които имат култура. И когато един народ има история и култура, не се чувства отвътре маргинален. Гонор смята, че обществото произвежда тези маргиналности и то най-вече чрез очите и устата си.
Изложбата “Различните аз” ни дава възможност да споделим нашата обща човешка същност и да видим нашата човешка същност в тези лица от различни възрасти и от различни географски места.
Тук има, например, гондолиер от Венеция, стар архитект от източен Берлин, деца от испански училища, има момиче от Австралия, евреин от Израел, както и портрети на цигански семейства от Севиля. Изложбата дава възможност да се вгледаме в техните лица, да чуем техните имена и това е най-голямото богатство, защото лицето и името са най-ценното, което ни принадлежи в голяма степен.
Групата по антропология участва и с оригинално стихотворение, вдъхновено от творчеството на Гонор, в 25-то издание на Конкурса „Младежи и поезия” в Триуджо, Италия.
I miei diversi Io
I miei diversi Io,
fratelli miei,
sparsi nel mondo…
Come le onde dell`oceano
sbattono nella costa della realtà
e si trasformano in bollecine
che volano nel cielo della diversità.
Anime diverse, pelli diverse
terre e ambienti diversi –
divisi dalla natura della società.
Bollecine in cui riflette la fragilità
ma sono mosse dallo spirito, dall’amore, dalla volontà.
Immagini, visi in cui
si presenta la dignità umana
con tutta la sua grandiosità.
I miei diversi Io,
fratelli viventi vicino o lontano,
che si riuniscono sempre dal Sole
della sorte comune dell’umanità.
Особено предизвикателство за нас бе визуализацията на литературен текст. Избрахме разказа „Подай ми ръка“ („Dammi la mano“). В него от първо лице единствено число се говори за самотата на емигрантите в чуждия град, като същевременно се изтъкава прекрасната канава на една изгряваща любов. Преподавател и ученици работихме всеотдайно, но нямаше да осъществим идеята си без професионалната работа и безвъзмездна помощ на Павел Николов и Руслан Драгостинов – художници, графични дизайнери и сценографи, на които искрено благодарим.
(„Dammi la mano“)
